Четирите Грешки при кодирането на мозъка


Целта на съществуването е преди самото ни съществуване. Т.е. всичко е програмирано, заложено в така наречения план божи, всичко вече се е случило, ние само идваме да го манифестираме…Това е светът до 21.12.2012г.

Това е светът на Четирите Грешки при кодирането на мозъка ни. Тези грешки са открити от доктор Хамер, Нова Германска Медицина,1981 година. С тези Четири Грешки  е кодиран, програмиран мозъка на човека. Четирите грешки при кодирането на мозъка са: за оцеляване, защита, съревнование- конкуренция, запълване на празнотата в мен (взаимоотношения).

“Търсих раковите клетки и Открих Грешка при Кодирането на Мозъка”. Преди 36 години Др. Хамер изрича тези думи, 1981г. в Тюбингенския университет.

Ако в клетките няма следа от рак, време е да сменим парадигмата и да го търсим на друго място. Ако Нямаме Никакъв Трансгенерационен Отпечатък, Няма Да Имаме Никакво Зaболяване. Светът на болестите Свърши! 

 

В Мозъка ни всичко е интегрирано и програмирано за биологично оцеляване – раждам се и не знам за какво се раждам, не знам смисълът на съществуването, целта на съществуването ми … Това означава, че всички живи същества, от амебата до най-цивилизованият и умен човек на света, основан на вселена база 12, съществуват на основата на този подсъзнателен логически модел.

Хамер се позовава на четирите етапа на развитие от клетъчното делене и миграцията на тези клетки  за образуването на ембрионалните слоеве.

През първите два месеца на бременността се формират четирите слоя и ембриона въплъщава цялата памет от еволюционното начало. Това означава, че яйцето или зиготата в развитието си до края на втория месец, обобщава еволюцията на всички видове,  следователно и поведенческите черти на тези еволюционни етапи, които съставят организма и се запаметяват като спомени за оцеляване в ядрото на клетките.

Биологичните конфликти отговарят  на четирите етапа от развитието на планетата ни – ендодерма, мезодерма – стара и нова, ектодерма…Тези четири етапа са логичната структура на живота до този момент.

Хамер открива, че логичната връзка на първи план, физическата ни реалност, е оцеляването, логичната връзка на втори план, емоционалният, е защитата, логичната връзка на трети план, менталният, е сравнението и конкуренцията и логичната връзка на четвърти план, дизайна ни, е конфликта на човешките взаимоотношения…

 

Четирите наблюдатели от миналото са: 

  1. Първи еволюционен етап Eндодерма: Оцеляване

Архаични жизнени функции: дишане, подхранване, евакуация и възпроизвеждане. „Всичко, от което се нуждая, е извън мен“

Първи план: физически и биологичен, ограничен и контролиран от тази Първа Грешка при кодирането на мозъка: Оцеляване.

   2. Втори еволюционен етап Мезодерма стара:

Жизнена функция: защита

Втори план е емоционалния план, енергия в движение: ограничен, обусловен и контролиран от Втората Грешка при кодирането на мозъка, свързана със Защитата.

 

   3. Трети еволюционен етап Мезодерма нова:

Жизнена функция: подкрепа, движение, съревнование.

За което трябва да ценя себе си, да се сравнявам и да се конкурирам.

Трети план е менталния план, умственото и неврологичното преживяване на ситауциите. Преместване ограничен, обусловен и контролиран от Третата Грешка при кодирането на мозъка,  свързана с движението и конкуренцията.

 

   4. Четвърти еволюционен етап Ектодерма:

Жизнена Функция: комуникация, взаимоотношения.

Четвърти план е Дизайна на Човека, програмите, квантов двойник, душа.

Четвърти план е обусловен и контролиран от принципа на  Четвъртата Грешка при кодирането на мозъка: Запълване на празнотата в мен.

Като сме изключени от оригиналния източник на истинската ни идентичност, комуникацията се свежда до „заместване от липсващото“

Във взаимоотношенията се генерира идентичността, както в разтварянето на времето: първо съществувам и тогава възниква въпросът: кой съм аз?  Азът живее живота, за да замести тази екзистенциална пустота, опитвайки се да я изпълни с привързаността към другия, който му дава стойност!

Грешките за част от Логиката на Творението!

Ето защо фокусът не е върху Енергията, а върху Логиката.

Ако мога да открия логиката на грешката, свобождавам се от ограничаването, подготовката и контрола на тази логика, защото моята идентичност е в логиката на съгласуваността и последователността!

 

Разглеждането и анализа на симптомите и заболяванията от еволюционна гледна точка с биологичен смисъл е ценен принос на Доктор Хамер. Чрез хипотезата, че всички телесни процеси се контролират от мозъка, открива очевидна връзка между зоната, където е следата, типа на претърпения конфликт от страна на пациента и засегнатия орган. Съдържанието на един конфликт и начина по който го живее човека, определят частта от мозъка, която е засегната. Това се случва едновременно на три нива: психика, мозък и тяло. Всяка област на мозъка контролира точно определена тъкан или орган. Хамер прави карта на мозъка и фиксира ясно определените конфликти в точно специфични области на мозъка.

Чрез филогенезата открива, че в хода на еволюцията, всяка област на мозъка е била програмирана с определени биологични реакции за справяне с конфликти, които са могли да застрашят оцеляването на индивида или групата. По този начин, определя болестта като специална биологична програма, създадена, за да помогне на на тялото (човек или животно), за да реши определен биологичен конфликт. До този момент, никое научно изследване относно произхода на заболяването, не е взело под внимание ролята на мозъка като медиатор между психиката и болния орган. В действителност, петте закона на Нова Германска Медицина, определени от Хамер и проверени от различни лекари, не се приемат от традиционната медицина, но добрата новина е, че вече се изучава в медицински факултети по света.