Сянка и Огледало


„Човек не става просветлен като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен.“ Карл Юнг

Карл Юнг определи като „сянка“ всички скрити или несъзнателни аспекти на самите нас, както положителни, така и отрицателни, които егото е потиснало или никога не признава. Сянката представлява тези характеристики на личността, които трудно забелязваме в себе си, но много лесно в другите.
Нашето око може да види всичко, освен себе си. Имаме нужда от огледало. Другите са нашето огледало, в тях виждаме отразено всичко онова, което не искаме или не можем да видим в себе си. Всички аспекти, които виждаме в другите и не можем да понасяме, и ни смущават, са част от нашата сянка.

rene_magritte (58)Да приемем сянката е трудно, това е интензивен индивидуален труд на любов и приемане на самия себе си.
Нашите партньори, семейство, роднини, приятели и преди всичко нашите деца, са хората които най-често използваме, за да се огледаме в тях. Децата и тинейджърите са експерти в показването ни най-скритите чертите на нашето аз, за да се събудим. Знаят да предизвикат да заблестят нашите страхове, ограничения, нюанси и мъглявини. Да сме заобиколени от деца и юноши е една чудесна възможност да започнем истинска интензивна лична работа.

Какво можем да направим, когато имаме пред себе си нашата сянка, тази част от нас, която отхвърляме и не искаме да приемем?
1. Да я признаем и приемем. Запомнете, че каквото и да виждате в другия, което предизвиква във вас интензивна неприязън, е една ваша част и може да работите за да я премахнете от себе си.
2. Наблюдавайте я и вижте как се държи.
3. Дишайте и наблюдавайте.

Ако всеки път, когато е пред нас я наблюдаваме и я вдишваме, без да я оссъждаме, нито да бягаме от тази тъмна наша страна, тя започва да губи сила и се преобразява. Единственото изискване е, да имаш дисциплината да не избягаш, да осъзнаеш, когато се появи и да наблюдаваш.

Пример: агресивността, която виждаме в детето и не можем да устоим, е нашата собствена сдържана агресия. Не трябва да бягаме от момента, просто трябва да гледаме и чувстваме това, което се случва в тялото ни точно в този момент. Не искам да кажа, да наблюдаваме детето и да не правим нищо. Искам да кажа, да наблюдавате какво се случва във вас, какво усещате, къде го усещате, в стомаха, в гърлото..? чувствате налягане във всяка част на тялото ..? усещате как сърцето ви започва да бие лудо…? просто гледате какво се случва във вас и дишате тази емоция, докато тя изчезне. Признавайки, че гневът показан към детето е собствения ни гняв, трябва да го приемем и обичаме, за да се излекуваме.

Всичко ли, което другите правят и на нас не ни харесва, е част от нашата сянка? НЕ. Само онези аспекти, с които се идентифицираме, с които се чувстваме свързани.
Не привличаме това, което желаем. Привличаме това, което Сме.

Възприемането е огледало, а не факт. Ние никога не виждаме истината. Винаги възприемаме символи на истината и нашият ум е, който дава смисъл на тези символи. Сигналите достигат до мозъка ни, който задейства един психичен филтър на основата на страх или любов, и което е в съзнанието ми, е това, което виждам. Поради тази причина това, което аз съзерцавам, което аз виждам навън, е отражение на моето собствено настроение.

Още по темата …