Управление на Емоциите


Нашите мисли създават нашия свят. Самочувствието, ентусиазмът и въображението имат способността да насърчават висшите функции на префронталната област на мозъка, където се раждат най-възвишените ни мисли, чрез които изобретяваме нашето бъдеще, преценяме алтернативи и стратегии за решаване на проблеми за вземае на решения и т.н. Самочувствието, ентусиазмът и въображението се влияят от лимбичната система, която е нашият емоционален мозък. Това, което сърцето чувства, умът просто го показва. Трябва да тренираме ума.

Психоневроимунобиологията е наука, която изучава връзката между мисъл, дума, манталитет и физиология на човека. Това е връзка, която оспорва традиционната парадигма. Мислите и думите са форма на животворна енергия, която има способността да си взаимодейства с тялото и произвежда много дълбоки физически промени.

Чрез различни научни проучвания е доказано, че задържаийки отрицателна мисъл само за минута, оставя имунната ни система в деликатно положение в продължение на шест часа. Дистреса, постоянното чувство на тежест, произвежда много промени в мозъчната функция и хормоналната система.Inside_Out_Movie-1920x1080-HD-Wallpaper

Ценен ресурс срещу постоянната грижа е да насочим вниманието си към коремното дишане, което само по себе си има капацитета да произвежда промени в мозъка. Поддържа секрецията на хормони като серотонин и ендорфини и подобрява тунинга на мозъчните ритми между двете полукълба.

Трябва да отстраним вниманието си от мисли, които ни обезсърчават, предизвикват гняв или тревога. По-умно е да се фокусираме върху дишането, което има способността да успокои психическото ни състояние..
Винаги намираме причини да оправдаем лошото настроение, стрес или тъга и това е определена линия на мисълта. Каквото сърцето иска да чувства, умът просто го показва.
Когато мозъкът ни дава смисъл на нещо, ние го живеем като абсолютна реалност, без да осъзнаваме, че това е само една интерпретация на реалността.

Думата е форма на жива енергия.
В зависимост от начина, по който говорим за себе си, оформяме нашите емоции и нашите възприятия се променят. Преобразуването на наблюдателя (ние) променя наблюдавания процес. Не виждаме светът какъвто е, а го виждаме, каквито сме ние.

Думите сами активират амигдалоидните ядра. Например, могат да активират ядрата на страха, които трансформират хормоните и умствените процеси. Учени от Харвард са доказали, че когато човек успява да намали тази вътрешна какафония и да влезе в мълчание, мигрената и коронарната болка могат да бъдат намалени с 80%.
Обикновено объркваме нашите възгледи с истината, и възприятието ни отива отвъд разума. Според изследвания на Albert Merhabian от Университета в Калифорния (UCLA), 93% от въздействието на общуването протича на ниво подсъзнание. Страхът ни държи в зоната на комфорт, склонни сме да се придържаме към сигурността на познатото и това отношение ни пречи да се реализираме. За да растем, трябва да излезем извън тази зона на комфорт.

Действаме автоматично. Смятаме, че спонтанността е ценност, но първо трябва да се подготвим. Силата е в обучението на ума.

Трябва да променим заучени навици на мислене и да зачитаме целостта на своята дума. Когато казваме „аз ще направя това“ и не го правим, физически променяме мозъка си. Най-големият потенциал е съзнанието ни. Ако се приемем каквито сме и каквито не сме, можем да се променим. Собственото ни приемане е сърцевината на трансформацията ни.