Скрита и Социална Емоция


Различаваме два вида емоции: социални и скрити. В БиоНевроЕмоция придружаваме клиента да търси скритата емоция, която не е била изразена в момента на емоционалния шок и съответства на една незадоволена биологична функция в момента на шока.

Наричаме социална емоция тази, която, когато я изразим, нищо не се променя в емоционалното ни състояние. Това е емоцията, която е социално приета, която се опитва да прикрие страданието ни, скрито в табута и вярвания, и не ни довежда до действие.

Наричаме Скрита емоция тази, която изпитваме в момента на емоционалния шок, но не си позволяваме да я изразим, скрита е в подсъзнанието ни. Тя е спонтанна, реагира на околната среда и я усещаме в цялото ни същество. Това е емоцията, която е потисната, защото не е социално приета и, когато я детектираме, вербализираме и изкажем, променя моментално нашата физиология. Тя се изразява в лимбичната система и когато тази система получи един травматичен или емоционален шок, дава интуитивен отговор с примитивна емоция, която наричаме Скрита. Изважда се скритата емоция от подсъзнанието в съзнанието.del-reves

Това е емоцията, която води до действие. В БиоНевроЕмоция наричаме този процес Акт на Осъзнаване. Всеки един симптом или болест са следствие от една Скрита емоция. Сами се разболяваме – Сами се лекуваме.

Целите на бионевроемоцията основно са две. Първо – да се достигне до скритата емоция, да стане явна, очевидна, да се осъзнае и да се изрази устно. И втората цел е, да се търси биологичния смисъл на симптома, на болестта.

Задължително е да си зададем въпроса – за какво моето подсъзнание ми дава това биологично решение? В този момент клиента осъзнава нещо много важно: болестта не е нещо, което му се случва просто ей-така, а в основата на болестта има информация от подсъзнанието за съзнанието.

Например – мъж, който при една разочароваща ситуация, показва гняв, но всъщност, каквото изпитва в действителност, е тъга, иска да плаче, но има едно вярване, което го блокира – „мъжете никога не плача.“

Друг пример – жена, религиозна, е в конфликт с майка си, показва тъга, защото не се разбира с нея. В действителност мрази майка си, но не може да си позволи да я мрази, защото „да мразиш родителите си е един огромен грях.“