Био-логичните закони на Доктор Хамер


За първи път в Историята на Здравеопазването можем да работим и прилагаме Био-Логичните закони на Природата. Досега лекарите работеха само с хипотези и класическата медицина е единствената наука, която работи без закони.

За първи път в Историята, един германски лекар – академик, Доктор Хамер, специалист във вътрешни болести и онкология, радиология, психиатрия, но не само на ниво изучаване на тези специалности, а е практикувал всяка поотдлено в продължение на три години, изучавал е също така теология и физика, в продължение на 15 години е шеф на различни отдели в университетски болници в Германия.

След смъртта на сина си,който е бил шест месеца между живота и смъртта, Хамер се обвинява много, че не е имал силата да не лекува сина си по класическата медицина. След смъртта на сина си, Хамер получава рак на тестисите, а жена му, която също е лекарка-онколожка, рак на лявата гърда.
Хамер си задава въпроса: как е възможно, двама души, абсолютно здрави, след като живеем дадената шокираща ситуация, и двамата развиваме рак?
Интересно е да отбележим, че Доктор Хамер е единственият лекар в Европа, който е бил едновременно шеф на три болнични отдела: радиология, онкология и вътрешна медицина. Т.е., имал е достъп да разследва и изследва по начин, какъвто никой друг лекар не е можел да направи.

В този момент, доктор Хамер е шеф на Онкология в унивеситетската болница в Тюнинбенг. Хамер знае, че им остава малко време да живеят и познава много добре официалния протокол на лечение на класическата медицина, защото самите те лекуват пациентите по този протокол: хирургия, химиотерапия, радиотерапия. Доктор Хамер знае много добре какъв е резултатът от тези лечения.
От този момент започва да прави нещо, което никога до този момент, а и все още е така, медицината не е правила и не прави: пита всички пациенти: за какво мислиш, се е появила болестта ти? За своя изненада, открива, че абсолютно всички, изживяват някаква драматична история, преди появата на болестта си.

Открива, че при 100 жени, деснячки, които имат интродуктален рак на лявата гърда, една и съща активираща ситуация, с един и същ общ знаменател. Болест след болест, открива oбщ знаменател, характерен за всяка болест. Каквото открива е, връзка между психиката, изживяването и засегнатия орган. Но най-голямата изненада за Хамер е, че не са съвпадения на 90 %, а на 100 %.

Дава си сметка, осъзнава, че открива Закони на Природата. Всички знаем, че при Законите на Природата, ако една ябълка я пуснем отвисоко 1 000 пъти, всеки път пада, това е закона за Гравитацията, който е Природен Закон. Дори нито един път няма възможност ябълката да остане да виси във въздуха. Хамер открива това, но във връзка със здравето ни: Пет закона на Природата, които се задействат при 100% от случаите.

Човекът не е само едно коляно, един бъбрек, едно сърце…Класическата медицина всеки път ни разделя все повече и повече, ако те боли коляно, те пращат на травматолог, но този травматолог те праща на друг травматолог, специализиран в проблеми с коляното. В крайна сметка, специалистът по коляно, разбира само от коляно. По този начин се губи цялостта на човешкия организъм, на човека.

И петте биологични закона на Доктор Хамер свързват всички части на човешкото тяло: Ние сме едно цяло – Душа, Ум и Тяло.

След като петте биологични закона на Хамер са точни, Всичко, което сме учили и мислим, че знаем, се обръща с главата надолу, наопаки!

Котката и мишката. Нека си представим, че се срещат една котка и една мишка. Котката ще възприеме мишката като храна, от своя страна мишката усеща котката като заплаха и естествено, започва да бяга. Клетките белодробни алвеоли на мишката влизат симпатикотония, водейки ги до хиперфункция и увеличаване на тяхната пропускливост на кислород. По този начин мишката е способна да вдишва по-ефективно и да продължи да бяга по-дълго. След като е тичала няколко минути и е намерила сигурно убежище, мишката ще си поеме въздух , ще се успокои и възстанови дишането. И в този момент казваме, че е в стадий на ваготония или парасимпатикотония. Подобна ситуация в човешкия живот е, например да чуем от лекаря една фатална или много опасна диагноза като рак. Ситуация, която е подобна като на мишката.

На биологично ниво, тази заплашваща диагноза, се интерпретира като котката, от коята искаме да избягаме. Но за разлика от мишката, не можем да избягаме от диагнозата в буквален смисъл, в противоречие с разпоредбите на нашата биология. Страха от смъртта се удължава, пациента е неспособен да спи, няма апетит и не си почива.

В него е активирана една биологична програма, която го стимулира да бяга от една смъртна заплаха. Ако сравним продължителността на тази ситуация със ситуацията на мишката, има една огромна разлика в продължителността. За мишката има само две опции: или ще избагя или ще бъде разкъсана. Но при никакви обстоятелста ще продължи да бага непрекъснато в продължение на месеци или години. В една естествена среда силния страх от смъртта не може да продължи за дълъг период от време.

В случая на човека, тъй като клетките са продължили да работят с максималния си капацитет в продължение на седмици, започват дори да се размножават, за да могат да увеличат капацитета си. С тази клетъчна пренаселеност може да се абсорбира повече кислород дори за по-малко време. Ако пациента посети отново лекаря, този ще намери така наречените злокачествени тумори на белия дроб и ще заключи, че представляват метастази на първичен рак. Въпреки това, става дума за една самостоятелна биологична програма, активирана от онзи страх от смъртта. Тази пролиферация ( увеличаване) на клетките, никога не е била злокачествена или безсмислена, а биологично е помогнала на това същество да получи необходимата му енергия, за да избяга.

Да преположим, че нашия пациент е успокоен от лекаря, дава му добра прогноза, от този момент започва да чувства облекчение и може да започне да си почива и да се възстанови. Измъкнал се е триумфално от заплахата. Тъй като са се увеличили броя на клетките в продължение на седмици, трябва да се случи още нещо: тези излишни клетки вече са ненужни и ще бъдат разградени чрез туберкулоза и изплюти. Пациента ще изхвърля чрез кашлица съсирена кръв. Мишката не разви излишни клетки по време на двеминутното бягство и затова не се нуждае да ги разгради после. Обаче нашия човешки пациент започва да се притеснява и отново отива при лекаря и този диагностицира белодробна туберкулоза, която не е нищо повече от симптома на разрешаване конфликта на страх от смъртта, който въпреки своето неудобство, представлява един биологичен процес с предопределено времетраене и ще е еднакво преодължителен, колкото пациента е бил жертва на своя страх от смъртта. При всички случаи, разграждането на излишните клетки, може да се извърши единствено, ако организма разполага с подходящите микроби – бацил на Кох.

Ако липсват, например, защото са елиминирани предварително чрез медикаменти, туморът ще се капсулира и ще остане на мястото си, без да представлява никаква директна заплаха. Микобактериите на туберкулозата, винаги приемани за злокачествени, в действителност не са нищо повече от колектори за отпадъци, ценни помощници за оздравяването. След втората световна война в Германия е имало много голям брой случаи на туберкулоза, тъй като много хора най-сетне са разрешили конфликта си на страх от смъртта – биологично са успели да избягат от котката. Ракът на белия дроб е равностоен на страх от смъртта? Трябва да знаем, че не е един единствен вид рак на белия дроб, защото белия дроб има разлини части, които реагират по различен начин при различни конфликти. Този пример се отнася изрично за белодробните алвеоли.

За бронхите, плеврата, бокалните клетки има други програми, които се активират и развиват по различни начини, но при нито един случай не се отнася за злокачествени процеси, а за биологичски смислени процеси. Така наречените метастази не съществуват и така наречения „рак на белия дроб“ , никога не е директна причина от цигарите или други токсични елементи. Само се появява от страх при биологичното понятие страх от смъртта, когато има нужда от увеличената функция на алвеолите и в противоречие с традиционното вярване, не съществува необходимост за борба с този процес.