Пътят на скритата емоция


Шокиращата сцена, на коятo ставаме свидетели, или която лично живеем, провокира в нашия мозък реакция на стрес и максимално внимание. Всички наши сетива се задействат автоматично. Информацията от шокиращата ситуация (визуална, аудитива и кинестетична) се обработва от сетивата във вълнови пакети от информация, които се изпращат на хипокампуса. Този фиксира шокиращата (ужасна) ситуация в пространството – време със съответната емоция, проектирана от амигдалата.

11178460_1591512994455219_114643893_nЦялата тази верижна реакция се изпраща до мозъчната кора и мозъкът дава отговор на това, каквото се случва навън (шокиращата ситуация). Ако този отговор се потиска и блокира от мозъчната кора, поради убеждения, предразсъдъци, табута, вярвания, възпитание и т.н., емоцията остава неизразена, скрита, потисната. Изразяваме емоцията, която е социално позволена, която е обществено приета. Но истинската емоция, която изпитваме дълбоко в душата си, в сърцето си, в биологичното си подсъзнание, остава неизразена, скрита в биологичното ни подсъзнание. Тази емоция се проявява на физическо ниво в тялото чрез симптоми и болести. Единствено Скритата Неизразена Емоция е причината за съществуването на така наречените Болести. Когато стигнем до скритата емоция и я преживеем отново, вербализираме онова, което в момента на шока не сме могли да изразим, болестта изчезва. Толкова е прост процесът на изцеление на тялото.

Всички имаме определно ниво на толериране на външните стимули, които ни въздействат емоционално. Управлението на емоционалните ситуации, които наричаме емоционални конфликти, е абсолютно различно за всеки един човек и зависи от заложените в него програми. Много от тези програми са трансгенерационни (наследствени) или са се отпечатали по време на бременността. Други, са гравирани в нашето подсъзнание от много ранна възраст.

Един външен стимул, за да задейства всички аларми на биологичното ни подсъзнание, трябва да е толкова шокиращ, че емоционалният стрес да надхвърля прага на психична търпимост и поносимост на човека, който изживява емоционалния шок.

За да се случи това нещо, емоционалният шок трябва да е неочакван, много драматичен, живян в самота, без никаква възможност да бъде споделен с някой и без никакво решение.

Има още един начин да преминем границата на прага на търпимост и поносимост. Става дума за един по-бавен процес, който наричаме Натрупващ се Емоционален Шок или Акумулативен Внезапен Удар. При Натрупващият се Емоционален Шок всяко въздействие от конфликтната ситуация само по себе си няма капацитета да премине психологичната бариера на лицето, но конфликтите от ниска интензивност, повтарящи се в течение на годините, се акумулират, докато се стигне до момента, когато психичната система рухва и се влиза в ситуация на хроничен стрес. В тези случаи също са налице предишните критерии.