Биологичните закони на Доктор Хамер


 След като петте биологични закона на Хамер са точни, Всичко, което сме учили и мислим, че знаем, се обръща с главата надолу, наопаки!

Котката и мишката. Нека си представим, че се срещат една котка и една мишка. Котката ще възприеме мишката като храна, от своя страна мишката усеща котката като заплаха и естествено, започва да бяга. Клетките белодробни алвеоли на мишката влизат симпатикотония, водейки ги до хиперфункция и увеличаване на тяхната пропускливост на кислород. По този начин мишката е способна да вдишва по-ефективно и да продължи да бяга по-дълго. След като е тичала няколко минути и е намерила сигурно убежище, мишката ще си поеме въздух , ще се успокои и възстанови дишането. И в този момент казваме, че е в стадий на ваготония или парасимпатикотония. Подобна ситуация в човешкия живот е, например да чуем от лекаря една фатална или много опасна диагноза като рак. Ситуация, която е подобна като на мишката.

На биологично ниво, тази заплашваща диагноза, се интерпретира като котката, от коята искаме да избягаме. Но за разлика от мишката, не можем да избягаме от диагнозата в буквален смисъл, в противоречие с разпоредбите на нашата биология. Страха от смъртта се удължава, пациента е неспособен да спи, няма апетит и не си почива. В него е активирана една биологична програма, която го стимулира да бяга от една смъртна заплаха. Ако сравним продължителността на тази ситуация със ситуацията на мишката, има една огромна разлика в продължителността. За мишката има само две опции: или ще избагя или ще бъде разкъсана. Но при никакви обстоятелста ще продължи да бага непрекъснато в продължение на месеци или години. В една естествена среда силния страх от смъртта не може да продължи за дълъг период от време.

В случая на човека, тъй като клетките са продължили да работят с максималния си капацитет в продължение на седмици, започват дори да се размножават, за да могат да увеличат капацитета си. С тази клетъчна пренаселеност може да се абсорбира повече кислород дори за по-малко време. Ако пациента посети отново лекаря, този ще намери така наречените злокачествени тумори на белия дроб и ще заключи, че представляват метастази на първичен рак. Въпреки това, става дума за една самостоятелна биологична програма, активирана от онзи страх от смъртта. Тази пролиферация ( увеличаване) на клетките, никога не е била злокачествена или безсмислена, а биологично е помогнала на това същество да получи необходимата му енергия, за да избяга.

Да преположим, че нашия пациент е успокоен от лекаря, дава му добра прогноза, от този момент започва да чувства облекчение и може да започне да си почива и да се възстанови. Измъкнал се е триумфално от заплахата. Тъй като са се увеличили броя на клетките в продължение на седмици, трябва да се случи още нещо: тези излишни клетки вече са ненужни и ще бъдат разградени чрез туберкулоза и изплюти. Пациента ще изхвърля чрез кашлица съсирена кръв. Мишката не разви излишни клетки по време на двеминутното бягство и затова не се нуждае да ги разгради после. Обаче нашия човешки пациент започва да се притеснява и отново отива при лекаря и този диагностицира белодробна туберкулоза, която не е нищо повече от симптома на разрешаване конфликта на страх от смъртта, който въпреки своето неудобство, представлява един биологичен процес с предопределено времетраене и ще е еднакво преодължителен, колкото пациента е бил жертва на своя страх от смъртта. При всички случаи, разграждането на излишните клетки, може да се извърши единствено, ако организма разполага с подходящите микроби – бацил на Кох.

Ако липсват, например, защото са елиминирани предварително чрез медикаменти, туморът ще се капсулира и ще остане на мястото си, без да представлява никаква директна заплаха. Микобактериите на туберкулозата, винаги приемани за злокачествени, в действителност не са нищо повече от колектори за отпадъци, ценни помощници за оздравяването. След втората световна война в Германия е имало много голям брой случаи на туберкулоза, тъй като много хора най-сетне са разрешили конфликта си на страх от смъртта – биологично са успели да избягат от котката. Ракът на белия дроб е равностоен на страх от смъртта? Трябва да знаем, че не е един единствен вид рак на белия дроб, защото белия дроб има разлини части, които реагират по различен начин при различни конфликти. Този пример се отнася изрично за белодробните алвеоли.

За бронхите, плеврата, бокалните клетки има други програми, които се активират и развиват по различни начини, но при нито един случай не се отнася за злокачествени процеси, а за биологичски смислени процеси. Така наречените метастази не съществуват и така наречения „рак на белия дроб“ , никога не е директна причина от цигарите или други токсични елементи. Само се появява от страх при биологичното понятие страх от смъртта, когато има нужда от увеличената функция на алвеолите и в противоречие с традиционното вярване, не съществува необходимост за борба с този процес.