БиоЛогично устройство на тялото



Всеки има своята трансгенерационна история, проекта на живота си и психологическия характер оформен в детството. Също така, всеки има индивидуално биологично функциониране, индивидуална сексуалност, индивидуална латералност, индивидуално функциониране на ляво полукълбо – дясно полукълбо и т.н.
Целта е да бъдем здрави и затова от първостепенно значение за здравето ни, е да се свържем със собственото си БиоЛогично устройство. Когато се свържем със собствената си биология, започваме да се чувстваме успокоени и уравновесени. Живеем в безсъзнателен стрес, без да знаем, но когато заплуваме в личната си биология, заживяваме съгласно със законите на вселената, чиято цел е винаги и всичко да е балансирано. Когато стресът намалее, дори и да се препълни „чашата ни на търпение“, можем да посрещнем конфликтната ситуация спокойно и да не получим никакъв симптом, нито болест.

Индивидуална е работата и отговорността да търсим и намерим в кои аспекти от живота е личният ни подсъзнателен стрес. Конфликтът идва, когато не можем да живеем според нашата собствена биология. Всеки от нас има строго индивидуални биологични програми, след това са психологичните ни програми, които ни разграничават от животните. Доказано е, че периода на ранното детство обуславя целият ни останал живот, защото през детския период сме се научили как да общуваме с останалите, братята ни, родителите, близките, учителите и т.н. Програмите остават активни, докато са скрити в подсъзнаниeто ни.подсъзнание,съзнание,духовна,еволюция,биологично,декодиране,тяло,

Важно е да преразгледаме ранното си детство, да открием на кое ниво е останало блокирано, как сме били форматирани, какви биологични и емоционални нужди не сме имали задоволени, за да ги осъзнаем, приемем, преодолеем и да трансформираме взаимоотношенията с деца, партньори, родители, роднини, близки, приятели, съседи, работодатели и подчинени. Ключът е да анализираме цялото си детство.

Истинската ни реалност е, че живеем едновременно в две системи: материалната и духовната. В момента двете ни системи и двата ни Аза живеят абсолютно разделени, не се познават. Доказателството за този факт са увеличаващите се болести и огромният брой хора с рак. Затова е време да отвoрим очи, да се отучим от всичко, каквото са ни научили досега и да се учим наново.

За да заживеем собствения си живот, трябва да опознаем главният ни орган – мозъка. Разделен е на две полукълба. В дясното полукълбо е нашата креативност, нашите спомени. В лявото полукълбо е свободата на избора ни. Решаваме с лявото полукълбо и решенията ги вземаме според спомените, предишните изживявания, които се съхраняват в дясното полукълбо. Важно е да разберем, че когато се ориентираме в живота само чрез сетивата си, се намираме в заспало състояние, където подсъзнанието ни поема контрола и съзнанието престава да участва в живота ни.

Това означава, че всички мъки, болки, борби, страхове, фобии, които имаме запаметени, поемат конрола на живота ни. За да се събудим, трябва да интегрираме това, което знаем, с това, което не си спомняме. Живеем по един и същ начин, правим едни и същи неща, оплакваме се от едни и същи проблеми и се молим живота ни да се промени. Нещата се променят единствено чрез действието.

Ако искаме да сме щастливи, трябва да свържем двете части на мозъка, в противен случай винаги ще сме в борба със себе си и живота. Влюбени в този/тази и мислейки за онзи/онази. Поглеждаш се в огледалото, решаваш да отслабнеш, но после виждаш тортата, бирата и т.н., не можеш да им устоиш и не можеш да отслабнеш. Ако не довършваш нещата докрай, е, защото живееш в разделение от себе си. Това е кода на близнаците, на дуалността, който не ви позволява да станете пълен, тотален, завършен човек. Това е вечната борба.

Подсъзнанието е това, което не си спомням, което не зная, което не мога да извадя на светло. Проблема е, че 97% от което мисля, говоря и правя е в подсъзнанието ми и не си давам сметка, че го правя. Познавам себе си едва 3%, а останалите 97 изобщо нямам понятие кой съм. Има само един начин да се опознаем и това е да прескочим причините, и да обърнем поглед навътре към себе си.