Митът за Ролята на майката!


Майката и семейството са най-токсичното нещо в живота ни!

От първостепенно значение е понятието „токсична майка“.

Тъй като, чувайки това, се позиционираме или в отбранителна позиция, или се чувстваме виновни, и двете позиции са токсични. Затова информацията за токсичната майка трябва да бъде поднесена по начин, разбираем за всички, колко важна е ролята на майката. Важно е също, да осъзнаеш, че като майка, си токсична, и да го приемеш, защото е единствения начин да го промениш.

Жените не са лъжкини, но майките – до една!

Всички майки сме токсични, защото сме предавателите на цялата информация, както от родословното дърво, така и на емоционалното ни състояние до девет месеца преди забременяване, по време на бременността и първите три години от живота на детето ни. И само заради това, че сме родили тези деца. Научили са ни да вярваме, че ако „спестим“ Информация, спестяваме и страдание; а всъщност, увековечаваме страданието точно, защото не изказваме болката. Всички тайни, които пазим от децата си, се проявяват като симптоми, болести, изключително трудни ситуации, неподходящи връзки и т.н.

Време е Митът за майката да бъде развенчан, както и много други митове на нашето общество. Придаваме погрешни стойност и могъщество на хора, думи, професии, морал, традиции, семейство, религии и т.н., както е случая с майката.

Едно е да си жена, друго е да си съпруга и съвсем друго е да си майка!

Много важно е да подчертаем, че живеем в общество, в което всеки трябва да поеме грижата сам за себе си. Ролята на майката, както и на бащата, е да дава пример. Не може да бъде пример, ако не е в синхрон със самия себе си. Когато една майка не е в синхрон със самата себе си, тя се вторачва в децата си, или ги изоставя (което за подсъзнанието е все едно), не е в контакт със своята собствена същност и не може да бъде добър пример.

Концепцията на Нютон, че децата се раждат с „девствена, чиста, записваща лента“ е напълно, тотално, абсолютно невярна. Както казва Юнг: „Бебето не е бяла хартия, която да бъде изписана. Бебето се ражда с история, с дълбоки драми и неврози“.Тoва са семейните неврози и програми, които получава несъзнателно от семейното подсъзнание.

Първите 48 часа от бременността, когато майката дори и не предполага, че е бременна, ембриона преминава светкавично през най-бързото си развитие, защото получава цялата информация от сътворението на света и всички програми от родословното дърво, само за тези 48 часа. Емоционалното състояние на майката, климата в семейството, отношенията с бащата и цялата фамилия, програмират подсъзнателно бъдещото дете.

Още повече, целият наш живот, всички емоционални конфликти и болести, които ще имаме в зряла възраст, се предопределят от емоционалното състояние на нашата майка и атмосферата около нея до девет месеца преди зачатието ни, периода на бременността и първите три години от живота ни.

С това се има впредвид: че една майка, да бъде токсична, не е нейно преимущество. Това го е наследила от майка си, тя от своя страна от своята майка и т.н.

Има случаи на жени, които са се почувствали изоставени от собствените си майки, а след това си мислят: „Майка ми не ме обича, както на мен ми се иска да ме обича, така че аз ще обичам децата си така, както майка ми не е обичала мен.“

Жените имаме двойна значимост. Първо сме преносителят на информация, в която таткото също отдава своята част, но и избираме този татко, който ще се грижи за майката и детето, и който във връзката си с майката, ще бъде стабилна база, за да се отгледа това дете.

Зачестяват случаите, в които децата се оставят в детските градини много малки и страдат, но страдат мъката на майка си, и това вече е насилие.

Обществото ни в този аспект е много жестоко.

От гледна точка на биологията, колкото и да ни се струва, че сме различни от животните, имаме 98% от ДНК-то на приматите.

Тоест, ако се вгледаме внимателно в маймуните, бихме научили много от тях: те знаят „кога“ и „колко“ да са майки и кога не. И кога да оставят отрочето си да се учи от останалите маймуни в стадото.

Но ние, ограничени от различни култури, премълчаме видове насилие, или защото религията и традициите ни задължават да сме майки, съпруги, да търпим съпруга и да се подчиняваме….това правихме преди време, подчинявахме се на съпруга. И сега все още продължаваме…

Всичко това ни е изместило от центъра ни и за това сега искаме да върнем на мястото му и отдадем значимостта на идеята за майката.

Чувството за вина е друг вид пристрастяване, вид насилие. Когато се чувствам виновна, тази вина я проектирам в децата ми. За това в БиоНевроЕмоция имаме за цел хората да се осъзнаят.

Едно нещо е да разбереш, друго е да схващаш и съвсем различно е да осъзнаеш.

Няма човек, който да не го разбере, макар едни да са съгласни и други не.

Когато схващаш, е, когато започнеш да си задаваш въпроси сама на себе си.

Когато осъзнаеш, вече нито говориш, нито го мислиш – просто действаш!

Евангелие на Тома:

79.)  Жена от тълпата се обърнала към Него: Блажена е утробата, която те е родила и жената, която те е кърмила.

Той , Иисус отговори: Блажени са тези, които чуха Словото на Отца и го отстояваха в истина, защото ще дойде денят, в който ще кажете, блажена е утробата, която не е зачевала, и жената която не е кърмила.

Изключително важно е майките с малки деца, както и бъдещите майки да разберат, приемат и осъзнаят, че…

Когато едно бебе или малко дете има хрема, кашлица, гнойна ангина, температура, болки в корема или каквито и да са други симптоми, емоционалният конфликт го изживява майката, а детето го соматизира като симптом или болест.

Когато всяка майка, която има малко дете, осъзнае това, ще почувства неизмерно огромно облекчение и спокойствие, защото вече знае, че детето ѝ не може да се разболее. В случай, че някой ден се разболее, знае, че тя е тази, която трябва да промени нещо в себе си, трябва само да си изясни емоциите и чувствата, за да помогне за по-бързото възстановяване и оздравяване на детето си.

Малките деца са отражение на емоционалните конфликти на майката, както и на семейната среда, в която растат. По време на бременността, бъдещата майка повтаря до голяма степен емоционалния опит на своята майка, когато е била бременна с нея, както и отношенията с бащата. Малките деца се свързват с бащата чрез отношението и връзката на майката с таткото. От изключително значение е, как сме били заченати и как нашите деца са заченати. Какво е било емоционалното ни състояние по време на бременността.

Жената винаги се опитва да допълни (в своето подсъзнание) липсите, отсъствията, недостатъците, слабостите и т.н., които са живели жените от нейния род и търси мъже, с които на пръв поглед изглежда, че живее същата история като майка си, баба си, прабаба си, но за да може да промени тази история, да поправи грешките, които нейните предшественички не са успели да направят, без значение по каква причина. И всичко това е, за да създадем едно по-хармонично общество. Информацията се предава чрез митохондриалната ДНК.

Забележете, че ние наследяваме информацията не когато нашата майка забременява с нас, а в момента, когато нашата баба забременява с нашата майка, защото в този момент се създава яйцеклетката (като информация), от която ние ще бъдем заченати 20-30 години по-късно. И целият този процес е доказан научно.